Наградата на Eppendorf за млади европейски изследователи за 2025 г. получава Варун Венкатарамани, Германия

Тази година базираната в Хамбург компания за биотехнологии Eppendorf SE връчва за 30-и път престижната си награда за научни изследвания. Независимото жури, председателствано от проф. Лаура Мачески, Кеймбридж, Великобритания, избра д-р Варун Венкатарамани, Университетска болница Хайделберг, Германия, за носител на наградата на Eppendorf за млади европейски изследователи за 2025 г.

Варун Венкатарамани получава наградата от 20 000 евро за изследванията си върху това как синаптичните мрежи неврон-тумор могат да стимулират прогресията на мозъчните тумори. Журито признава важността на нововъзникващата област на невроонкологията и ролята на д-р Венкатарамани в разкриването на начина, по който невроните и туморите си взаимодействат, както и транслационния потенциал на тази работа.

Варун Венкатарамани: " За мен е дълбока чест и благодарност да получа наградата на Eppendorf за млади европейски изследователи за 2025 г. Това признание отразява отдадеността и новаторския дух на целия ми изследователски екип, чиито неуморни усилия направиха възможни нашите открития. Изказвам искрените си благодарности на моите наставници, сътрудници и семейство за непоколебимата им подкрепа по време на това пътуване."

Наградата е признание за важния принос към разбирането на сложното взаимодействие между невроните и раковите клетки в мозъчните тумори, разкривайки как раковите клетки образуват синапси с невроните и използват невронните механизми за туморен растеж и инвазия. Тези открития утвърждават невронауката за рака като нова област в пресечната точка на невронауката и онкологията, което потенциално ще доведе до невронаучно обусловени стратегии за лечение на пациенти с мозъчни тумори, за които настоящите терапевтични възможности остават ограничени.

Освен носителя на наградата "Епендорф" за 2025 г. бяха отличени и двама финалисти.

Фена Очс, ръководител на група в Центъра за биотехнологични изследвания и иновации към Университета в Копенхаген, Дания, е отличена за приноса ѝ към разбирането ни за това как кохезинът медиира кохезията на сестринските хроматиди. Журито беше впечатлено от иновативните и механистични изследвания на д-р Охс, които помогнаха да се изясни как човешкият кохезин работи като мономер за свързване на сестринските хроматиди, както и от нейните едномолекулни изследвания на 3D хроматин. Журито призна значението на нейните изследвания за свързаното с възрастта безплодие и за разбирането ни за организацията на хроматина.

Джулиет Федри, ръководител на група в Лабораторията по молекулярна биология на MRC, Кеймбридж, Обединеното кралство, е отличена за използването на иновативни техники за разкриване на начина, по който клетъчният стрес контролира транслацията на протеини. Журито беше впечатлено от работата ѝ в областта на FIB CryoET, която разкрива как се транслират протеини в здрави и болни тъкани с безпрецедентна резолюция и във физиологично подходяща среда

Церемонията по връчването на наградата се състоя на 3 юли 2025 г. в Центъра за усъвършенствано обучение на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в Хайделберг, Германия.

Допълнителна информация за условията за кандидатстване, критериите за подбор и предишните носители на наградата на Eppendorf за млади европейски изследователи можете да намерите на www.eppendorf.com/award.

С наградата "Eppendorf" за млади европейски изследователи, която е учредена през 1995 г., Eppendorf SE отличава изключителна работа в областта на биомедицинските изследвания и подкрепя млади учени в Европа на възраст до 35 години. Наградата Eppendorf се връчва в партньорство с научното списание Nature. Носителят на наградата се избира от независим комитет в състав: Лаура Мачески (Университет на Кеймбридж, Великобритания), Садаф Фаруки (Институт по метаболизъм Wellcome-MRC, Кеймбридж, Великобритания), Маделин Ланкастър (Лаборатория по молекулярна биология MRC, Кеймбридж, Великобритания), Бен Лехнер ((Институт Wellcome Sanger, Кеймбридж, Великобритания; Center for Genomic Regulation PRBB, Барселона, Испания), Stefan Raunser (Max-Planck-Institut für Molekulare Physiologie, Дортмунд) und Michael Sixt (Institute of Science and Technology Austria ISTA, Klosterneuburg, Австрия).