Хамбург, 17 юли 2026 г. – Тази година базираната в Хамбург компания в областта на биологичните науки Eppendorf SE връчва за 31-ви път престижната си награда за научни изследвания. Независимото жури, председателствано от проф. Лаура Мачески от Кеймбридж, Великобритания, избра д-р Мартин Пачеса от Университета в Цюрих, Швейцария, за носител на наградата „Eppendorf Award for Young European Investigators 2026“.

Мартин Пачеса, роден през 1993 г., получава наградата в размер на 20 000 евро за изследванията си в областта на проектирането „de novo“ на функционални протеинови свързващи молекули, ръководено от изкуствен интелект. Журито отбеляза важността на приноса му в тази област и влиянието на разработените от него инструменти върху научната общност.

„Все още ми се струва малко нереално да получа наградата „Eppendorf“ за млади европейски изследователи за 2026 г.“, казва Мартин Пачеса, асистент-професор в Университета в Цюрих. „Това признание отразява нашата работа по проектирането на протеини, базирано на дълбоко обучение, и по-специално BindCraft, което позволява точно и достъпно проектиране на протеинови свързващи молекули. Голяма част от биологията може да бъде формулирана като проблем за взаимодействието между свързваща молекула и мишена, а способността да се проектират тези взаимодействия по заявка отваря нови възможности в биологичните изследвания. Благодарен съм на колегите си от Федералната политехническа школа в Лозана (EPFL), особено на проф. Бруно Корея, Леннарт Никел и Кристиан Шелхаас, както и на съпругата ми, новата ми лаборатория в Университета в Цюрих и подкрепата от Европейския съвет за научни изследвания. Все още има много неща, които трябва да разберем, но ми се струва, че се приближаваме към момент, в който проектирането на протеини може да се превърне в нещо наистина рутинно за всеки биолог.“

Освен лауреата на наградата „Епендорф“ за 2026 г. бяха отличени и двама финалисти.

Себастиан Де Шепер, асистент-професор и ръководител на група в VIB-Център за молекулярна неврология (CMN), Уилрайк, Белгия, е отличен за изследванията си на тема „Разбиране на имунните механизми, стоящи в основата на невродегенеративните заболявания по оста „чрево-мозък““. Актуалността и медицинската значимост на приноса му към разбирането на възможните връзки между червата и мозъка при невродегенеративните заболявания убедиха журито, както и големият потенциал на неговите изследвания за бъдещи медицински приложения.

Танита Вайн, ръководителка на изследователска група в Научния институт „Вайцман“ в Реховот, Израел, е отличена за изследванията си на тема „От бактериалната защита до възпалението при човека“. Журито беше впечатлено от творческия подход и новаторския характер на нейните изследвания, както и от потенциала им да разкрият фундаментални принципи на природата.

Церемонията по връчването на наградите се състоя на 16 юли 2026 г. в Центъра за напреднало обучение на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в Хайделберг, Германия.

Повече информация за условията за кандидатстване, критериите за подбор и предишните лауреати на наградата „Епендорф“ за млади европейски изследователи можете да намерите на www.eppendorf.com/award.

Подпис под снимката: (От ляво на дясно) проф. Михаел Сикст, член на журито на наградата, проф. Лаура Мачески, председател на журито на наградата, д-р Себастиан Де Шепер, финалист за 2026 г., д-р Мартин Пачеса, лауреат за 2026 г., д-р Кристине Мунц, главен изпълнителен директор на Eppendorf Group, д-р Аксел Яхнс, вицепрезидент по корпоративна социална отговорност и правителствени въпроси в Eppendorf SE, и проф. Матиас Хенце, член на журито за наградата „ “.

За наградата „Eppendorf“ за млади европейски изследователи

С наградата „Eppendorf“ за млади европейски изследователи, учредена през 1995 г., Eppendorf SE отличава изключителни постижения в биомедицинските изследвания и подкрепя млади учени в Европа на възраст до 35 години. Наградата „Eppendorf“ се връчва в партньорство с научното списание „Nature“. Лауреатът на наградата се избира от независима комисия, съставена от Лаура Мачески (Университет на Кеймбридж, Великобритания), Ричард Бентън (Университет в Лозана (UNIL), Швейцария), Матиас Хенце (директор на EMBL, Хайделберг, Германия), Мадлин Ланкастър (Лаборатория по молекулярна биология на MRC, Кеймбридж, Великобритания), Бен Ленер (Институт „Уелком Сангър“, Кеймбридж, Великобритания; Център за геномна регулация PRBB, Барселона, Испания), Стефан Раунзер (Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология, Дортмунд, Германия) и Михаел Сикст (Австрийски институт за наука и технологии ISTA, Клостернойбург, Австрия).